казана с лютеница

Тук съм сега
вътре в системата
тялото ми е тук
душата при звездите
върти ме миксера на ежедневието
лишен от смисъл и посока
прескачам се с всички
роботи и машини
бездушни и настървени
безумно освирепели
тъпча, но ме тъпчат
газя, но ме мачкат
дишам, а се задушавам
безмислицата на безумицата
няма да осмисля
тук в казана от прескачащи се
същества и роботи и машини
бърка големия черпак
на посивяващата реалност
аз не съм посивял
няма и да посивея
душата ми лети безкрайна
и обичаща всичко и всеки
тя е в дъгата, в звездите
в морето и небето, там при дъгата
рееща се из полята, планите, езерата
обичам и пак ще обичам
затова съм жив и ще живея
тук при сивотата ще пръскам щастие
с черпака в казана ще ме бъркат
но, в сивотата ще съм цвят

Обичам ви и вас бездушни
малки и нищожни твари
Обичам ви роботчета
да се бъркаме заедно в казана!