Срещнах те в случайността на миг в нощта
Дойде с коса във вятъра разпиляна
С поглед любопитно смирен и очакващ
Открих те, както никого досега
Искрен бях, може би и ти
Смаян съм, не знам дали и ти
Подарих ти най-ценното за мен
Дали го прие не знам
Под звездите бяхме чисти и сами
Изчезна както и дойде
Обвита в невъзможната любов
Колкото прекрасна и красива
Толкова дълечна и тъмна
Сега дишам въздуха и не ме е страх
Със споменът живея, а очаквания нямам
и знай - няма тъмна страна на луната, всъщност цялата е тъмна...
понеделник, 31 август 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар